Договорният фонд представлява обща инвестиция, направена от голяма група хора, които имат еднакви инвестиционни намерения. Всеки от инвеститорите влага различна сума според възможностите си, като на база на внесената сума се определя и неговия дял във фонда. Ако инвестициите донесат печалба, тя ще доведе до пропорционално увеличение на стойността на този дял. Ако от инвестицията се реализира загуба, тя ще доведе до съответно пропорционално намаление на тази стойност. Набраните от инвеститорите средства се управляват от лицензирано управляващо дружество, което назначава необходимия екип от професионалисти, които да инвестират набраните средства.

Срещу вложените си в Договорния фонд пари, инвеститорите получават дялове. Броят дялове, притежавани от инвеститора, удостоверява каква част от общия размер на активите на Договорния фонд притежава. Цената на един дял се променя всеки ден в зависимост от това как се движат инвестициите на фонда. Когато стойността на инвестициите се покачва, се покачва и цената на един дял на фонда, и обратно.

Инвеститорът може да реализира печалба, в случай че продаде закупените дялове от ДФ на друг инвеститор или обратно на Управляващото дружество на по-висока цена от цената, на която ги е закупил. Ако обаче цената, по която се продадат, е по-ниска от платената за тях, то инвеститорът ще реализира загуба.

Принципът на диверсификацията може да се обясни най-лесно с народната мъдрост „Не слагай всички яйца в една кошница“. При инвестирането, диверсификацията се изразява в притежаването на голям брой различни класове активи (акции, облигации, депозити, деривати), издадени от различни емитенти. Така дори някоя от конкретните инвестиции да се окаже губеща, загубата може да бъде компенсирана изцяло или до известна степен от останалите инвестиции. Когато обаче разполагате с ограничена сума за инвестиране, диверсификацията може да се окаже трудна или дори невъзможна за вас в качеството ви на индивидуален инвеститор. Тогава на помощ идват договорните фондове. Те са задължени по закон да притежават максимално диверсифициран инвестиционен портфейл от различни инструменти. Така закупувайки си дялове от даден фонд, дори и за по-малка сума, инвеститорът получава възможността да се възползва от диверсификацията.

За по-нови финансови пазари какъвто е българският, ликвидността е фактор от решаващо значение. Голяма част от финансовите инструменти, търгувани на БФБ-София не винаги могат да бъдат закупени или продадени лесно и бързо без значителни отклонения в цената. Особено при по-неликвидните позиции, тези отклонения могат да бъдат много големи и да „изядат“ реализираната доходност. При инвестиция в Договорен фонд, вие може да превърнете дяловете си в пари за броени дни, тъй като може да ги продадете във всеки един момент независимо от тяхната стойност, обратно на Управляващото дружество. Последното е задължено да ги изкупи по цена, равна на нетната стойност на активите му минус заложената в проспекта такса за обратно изкупуване.

Основната разлика между индексните и активно управляваните фондове е в начина на инвестиране на набраните средства. Активно управляваните фондове се опитват да подберат правилните инструменти и подходящото време за тяхната покупка, така че да постигнат доходност над средната. За разлика от тях индексният фонд приема, че не може да „бие пазара“ и затова просто го „купува“ (под формата на някой борсов индекс) и го следва максимално близко.

Дали опитите да се бие пазара или следването му носи по-добри резултати? Изследвания, сравняващи ръста на пазарните индекси в САЩ и Европа със средния ръст на портфейлите на активно управляваните фондове, показват, че в дългосрочен период ръстът на индексите изпреварва значително ръста на активно управляваните портфейли. По-високите разходи за управление на активните фондове допълнително увеличават разликата. Разбира се, в краткосрочен период обикновено победител е някой активно управляван фонд. Лидерите обаче често се сменят и никой не може да ви обещае, че ще е винаги сред първите.

Покупката и притежаването на дялове на договорен фонд са свързани с някои разходи. На първо място, инвеститорът заплаща определена сума веднага при покупката/обратното изкупуване на дяловете – това са разходите по емитирането на дяловете на фонда и разходите по обратно изкупуване на дяловете на фонда. Освен това има разходи, които се заплащат от самия договорен фонд – такса за управление в полза на Управляващото дружество, брокерски комисионни и други. Тези разходи, макар и плащани от фонда, ще намалят печалбата на инвеститора.

Важно е да се има предвид, че инвестицията в дялове на Договорния фонд не е безрискова, нито е гарантирана от държавата или гаранционен фонд. При все че водеща инвестиционна цел на фондовете е нарастване на стойността на техните дялове, няма пълна сигурност, че инвестицията в тях няма да се окаже губеща в определен момент. Възможно е част от или всички направени инвестиции на Договорния фонд да се окажат губещи или по някаква друга причина, цените на дяловете на Фонда да се понижат значително.